Пловдивска арменка вече 50 години шие костюмите на най-известните ни фолклорни ансамбли. Нейни носии носят и организациите на българите в Торонто, Чикаго, Палма де Майорка и Токио, както и децата от българските училища във Франция и Съединените щати. Мари Харутюнян приветства задължителните часове по народни танци, заложени в новите учебни програми у нас.
След като преди 20 години производствената кооперация, в която работи Мари Харутюнян е закрита, майстор-шивачката отваря свое ателие и привлича в него част от съкратените си колежки. Колективът им се специализира в изработването на народни носии.
Мари Харутюнян, майстор-шивач
„Всички държавни ансамбли са при нас, всички хореографски училища, националните училища в София, Котел, Широка Лъка – на всички ние им правим костюмите.”
Освен умения, работата често е свързана и със сериозни проучвания. Носиите от различните етнографски области се скицират по снимки, рисунки и дори от спомени на възрастни хора.
Мари Харутюнян
„Имаме стари албуми, даже някой път се налага по музеите да ходим.”
Най-дълго време отнема изработката на шопската женска носия – литак, заради многобройните пайети. А най-труден е пиринският костюм с изобилие от детайли, категорична е Мари. Тя се радва на всяка красива дреха, но и до днес се вълнува при спомена за първите носии, които е ушила – на ансамбъл “Тракия” за танц от град Съединение.